НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
66
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разумното сърце - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те
говорят
вътре в душите на хората.
В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА В съзнателния живот на човека има един постоянен стремеж към непознатото, към по-различното, към новото. Този стремеж го довежда понякога до трудни и мъчно разрешими противоречия, при които той се нуждае от едно вътрешно, по-дълбоко знание. Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи. Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник.
Те
говорят
вътре в душите на хората.
В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота.
към текста >>
Отговорът
на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно.
Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та.
Отговорът
на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно.
Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа. Не е знание онова, което се постига без труд и работа. Не е богатство и онова, което се постига без труд и работа.
към текста >>
Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква
отговор
на молитвата си.
Освен това, трябва да си се специализирал по предмета, който ще преподаваш. Много знания се изиск- ват от професора. Ако е филолог, трябва да знае добре няколко езика. Ако е естественик, трябва да познава добре естествените науки. Какво прави обикновеният човек?
Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква
отговор
на молитвата си.
Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си.
към текста >>
Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи
отговор
на молитвата си.
Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно.
Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи
отговор
на молитвата си.
Смирение е нужно на съвременните хора. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред.
към текста >>
Разговор
с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение.
Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал.
Разговор
с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение.
Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може.
към текста >>
Той сам вярва вече в това, което
говори
.
Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си.
Той сам вярва вече в това, което
говори
.
Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може. докато сам изгуби вяра в знанието си. Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея.
към текста >>
Иначе, колкото и да
говори
, не вярва на думите си.
Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори.
Иначе, колкото и да
говори
, не вярва на думите си.
Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може. докато сам изгуби вяра в знанието си. Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си.
към текста >>
Често хората
говорят
за миналото си, съжаляват за изгубените условия.
Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите, как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях.
Често хората
говорят
за миналото си, съжаляват за изгубените условия.
Говорете за настоящето,а не за това, че някога сте били богати, здрави, учени,силни. Ако днес сте бедни,болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила? - Какво трябва да прави бедният? - Да работи, за да придобие богатство. - Богатият?
към текста >>
Говорете
за настоящето,а не за това, че някога сте били богати, здрави, учени,силни.
Няма да усетите, как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях. Често хората говорят за миналото си, съжаляват за изгубените условия.
Говорете
за настоящето,а не за това, че някога сте били богати, здрави, учени,силни.
Ако днес сте бедни,болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила? - Какво трябва да прави бедният? - Да работи, за да придобие богатство. - Богатият? - Да вложи богатство-то си в обръщение.
към текста >>
Ако днес сте бедни,болни, невежи и слаби, защо не
говорите
за придобиване на богатство, здраве, знание и сила?
Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях. Често хората говорят за миналото си, съжаляват за изгубените условия. Говорете за настоящето,а не за това, че някога сте били богати, здрави, учени,силни.
Ако днес сте бедни,болни, невежи и слаби, защо не
говорите
за придобиване на богатство, здраве, знание и сила?
- Какво трябва да прави бедният? - Да работи, за да придобие богатство. - Богатият? - Да вложи богатство-то си в обръщение. - Невежият?
към текста >>
Във всички науки и изкуства.Съвременните хора
говорят
за новото в живота, в музиката, в изкуството.
Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва. че има вяра. Щом се срещне с безверници и неговата вяра отслабва. Законът на внушението действа във всички области на живота.
Във всички науки и изкуства.Съвременните хора
говорят
за новото в живота, в музиката, в изкуството.
В какво се заключава новото? - в изпълнението. - Как се предава изпълнението? - Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител.
към текста >>
Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в
говоренето
и т.н.
В какво се заключава новото? - в изпълнението. - Как се предава изпълнението? - Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител.
Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в
говоренето
и т.н.
Изпълнение е нужно във всички човешки прояви. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те препъне. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда.
към текста >>
Сега аз
говоря
за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда.
- Как се предава изпълнението? - Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител. Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в говоренето и т.н. Изпълнение е нужно във всички човешки прояви.
Сега аз
говоря
за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда.
Докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те препъне. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно, дали хората виждат погрешките ти; важно е, дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа.
към текста >>
2.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато
говорим
за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения.
Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща.
Когато
говорим
за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения.
Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл.
към текста >>
Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да
говори
, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота.
И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас! * _____________________________________________ 1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис. НОВА ЕСТЕТИКА Под небето на Бенгалия Стихове от Рабиндранат Тагор МОЯТА ПЕСЕН 1) Песента, която пея, сине мой, музиката си около теб разлива, в своите обятья за да те обвива с нежните ръце на любовта.
Седнала при тебе тя, кога си сам, на ухото ти ще чуеш да
говори
, но и всред тълпата тя ще ти разтвори дивният простор на самота.
Песента ми е за твоя сладък блян две крила големи, най-могъщи, леки, с тях сърцето ти ще полети навеки към предели на незнаен свят. С песента ми — в твоята зеница лъч — ще назърнеш ти в сърцето на нещата, и когато аз замина от земята, ще звучи тя в твоето сърце. КЪМ ЧЕТЕЦА 2) Кой ли ще бъдеш ти, четецо на моите поеми невга, от днес след сто години? . . . ……………………………… Какво да сторя, за да стигне до теб едничко цвете само от всичките съкровища на тази пролет, или едничка нишка от туй злато, което набраздява облаците там?
към текста >>
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез
говора
или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят. Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез
говора
или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот.
Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
към текста >>
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме
отговорили
веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло. Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги.
Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме
отговорили
веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.
По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него. Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло.
към текста >>
Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на
отговорностите
.
Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество?
Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на
отговорностите
.
В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност. Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото.
към текста >>
Аз ще
говоря
сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо.
Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.
Аз ще
говоря
сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо.
Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
към текста >>
Да
поговорим
накъсо за физическото тяло.
Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета.
Да
поговорим
накъсо за физическото тяло.
И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал.
към текста >>
Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не
говоря
за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване.
Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не
говоря
за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността.
. . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло.
към текста >>
Нека покажем, какви железни необорими факти
говорят
в полза на твърденията, които образуват ядката на всички велики религии в света.
Окултистът се стреми не да критикува, а да разбира. Щом се знаят причините, ще се знае, какви средства да се употребят, за да се дойде до истината. И наистина, представете си един честен днешен интелигентен, който е запознат достатъчно с природните науки. Ако той е учил религията в такава форма, в каквато се преподава в училищата, без опит да се постави тя в хармония с науката, той, разбира се, ще намери голямо противоречие между нея и науката. Ето защо, вместо нападки срещу материалиста, трябва да се покаже по какъв величествен начин може да се хвърли мост между религията и науката.
Нека покажем, какви железни необорими факти
говорят
в полза на твърденията, които образуват ядката на всички велики религии в света.
Целта на долните редове е да посочи някои от тези факти. Днес всеки непредубеден човек може по чисто научен път, с логическа последователност, да дойде до окултизма. Кратка биография на Райхенбах Карл фон Райхенбах е роден на 12. февр. 1788. година в Щутгарт.
към текста >>
Отговор
до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г).
януари 1869. година, забравен от учените, отхвърлен и пълен с най-голямо съмнение в бъдещето на своите открития. Освен по други въпроси, специално върху ода, главният предмет на неговите изследвания, той е написал следните съчинения: 1) Физико-физиологични писма върху динамидите, 2 тома (1849 г.) 2) Сензитивният човек и неговото отношение към ода (експериментални изследвания). Първото издание в 1854 — 1855 г., а второто в 1910 г. 3) Вярата на въглищаря и извратената мъдрост.
Отговор
до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г).
5) Кой е сензитивен и кой — не. Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.) 6) Отговор на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.) 7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания. 8) Одични изследвания в Берлин (1862 г.) 9) Афоризми върху сензитивността и ода (186о г.) Най-важното му съчинение е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода“. Това е грамадно двутомно съчинение с 1570 стр., писано в течение на 10 години. В него е изложил всички свои опити.
към текста >>
Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.) 6)
Отговор
на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.) 7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания.
Освен по други въпроси, специално върху ода, главният предмет на неговите изследвания, той е написал следните съчинения: 1) Физико-физиологични писма върху динамидите, 2 тома (1849 г.) 2) Сензитивният човек и неговото отношение към ода (експериментални изследвания). Първото издание в 1854 — 1855 г., а второто в 1910 г. 3) Вярата на въглищаря и извратената мъдрост. Отговор до Карл Фохт (1855 г.) 4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г). 5) Кой е сензитивен и кой — не.
Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.) 6)
Отговор
на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.) 7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания.
8) Одични изследвания в Берлин (1862 г.) 9) Афоризми върху сензитивността и ода (186о г.) Най-важното му съчинение е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода“. Това е грамадно двутомно съчинение с 1570 стр., писано в течение на 10 години. В него е изложил всички свои опити. Той по дроб но е изложил опитите си със сензитивите, за да отнеме всяко оржжие от своите противници. Искал е да им покаже, че за своите индукции си служи с богат материал.
към текста >>
Райхенбах
отговорил
, че не били нервноболни, а чувствителни.
Либих в една встъпителна реч към лекциите си в Мюнхенския университет се е занимал с Райхенбаха и остро го е нападнал. После тая реч излязла в отделно издание. Либих казва в нея, че никой човек, свободен от предразсъдъци и със здрави сетива, не е наблюдавал „ода“. А пък това не е вярно, понеже, както ще видим по- долу, между сензитивите на Райхенбаха има сериозни учени. После Либих обвинявал, че сензитивите на Райхенбаха били нервноболни.
Райхенбах
отговорил
, че не били нервноболни, а чувствителни.
Сензитивите виждат по-добре, казва Райхенбах, не защото имат слаба нервна система, а защото са по-чувствителни,. по-възприемчиви. Твърдението на Либих е напълно измислено, непроверено. Либих още го обвинява, че със своите въпроси до сензитивите е обръщал вниманието им върху особеностите на явлението и така ги е упътвал, как да отговарят. С други думи, той обвинява Райхенбаха в най-груба фалшификация, която може да направи един естество- изпитател. С други думи, според Либих, Райхенбах е внушавал на своите сензитиви, какво да виждат и чувстват.
към текста >>
Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит
говорят
за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област.
Райхенбах бил съвсем съкрушен от неразбирането на своите съвременници. Той, който посветил голяма част от живота си за изучаване неизвестните страни на природата, бил нападнат и подигран. В своите съчинения той с най-голяма благодарност си спомня за Берцелиус, прочут шведски химик и негов приятел, който е бил от малцината съвременни нему учени, които вярно оценили Райхенбаховите опити, които го разбрали. Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“. Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха.
Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит
говорят
за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област.
Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания. Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг. В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха.
към текста >>
Фактът, който
говори
, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания.
Той, който посветил голяма част от живота си за изучаване неизвестните страни на природата, бил нападнат и подигран. В своите съчинения той с най-голяма благодарност си спомня за Берцелиус, прочут шведски химик и негов приятел, който е бил от малцината съвременни нему учени, които вярно оценили Райхенбаховите опити, които го разбрали. Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“. Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха. Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит говорят за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област.
Фактът, който
говори
, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания.
Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг. В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр.
към текста >>
Отговорността
за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“ Обстановка на опитите му.
Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год. III, 1896 г., кн 5, стр. 114—118) с кратка статия: „Рентгеновите лъчи и Райхенбаховият од“. Там той погрешно иска да идентифицира Рентгеновите лъчи с ода на Райхенбаха. Бахметиев казва в тази си статия: „Жално е само, че одовите лъчи на Райхенбаха са се намирали в течение на 50 години в забрава.
Отговорността
за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“ Обстановка на опитите му.
Приготвяне на тъмна стая Той е изследвал своите сензитиви и при обикновени условия, но най-важни са изследванията му в специално приготвена тъмна стая. С голяма грижливост е приготвял той такава. Това е много важно да се знае. Тук на кратко ще разкажа, как е правел това Райхенбах. Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни.
към текста >>
И Райхенбах споменава в
отговора
си до Либиха сензитиви с желязно здраве.
Сензитивите виждат и със затворени очи, но с отворени по-добре. Одичната светлина виждат и слепите, както напр., дърводелецът Болман. При виждането на сензитива съвсем е безразлично, дали той е късоглед или далекоглед. Сензитивите са били повечето здрави. Сравнително малко е било числото на болните сензитиви.
И Райхенбах споменава в
отговора
си до Либиха сензитиви с желязно здраве.
Обаче, изобщо казано, болестта благоприятства за сензитивността. Сензитивите, с които Райхенбах е имал работа, са били 162 души, от които 67 жени и 95 мъже. Те са били от най-различна възраст, характер, съсловие, образование, служба и пр,: фабриканти, дипломати, лекари, учители, професори, механици, дърводелци и пр. Ето имената на някои от сензитивите: лекарите Милиховер, Яв. Щайнер, Робел, Кьолер, проф.
към текста >>
Несензитивният ще ви
отговори
, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница.
А това е, защото лява ръка се допира с дясна. А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка. Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои явления в живота чрез сензитивността Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите. Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно.
Несензитивният ще ви
отговори
, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница.
Обаче, има някои от тях, които спят спокойно. Често сензитивът сутринта или още през нощта при събуждане констатира, че одеялото е паднало долу. Често при нощно събуждане се намира отвит и се събужда от студа. Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем неспокойно, като постоянно се въртят на тая или онази страна. Те сами не знаят това, но падналото одеяло ги издава.
към текста >>
Скоро тя почнала да
говори
с променен тон.
Резултатите, до които дошъл при своите опити и наблюдения върху магнетичния сън, са доста важни. По-долу ще кажем неколко думи за тях. Ясновидство в бъдещето Г-ца Цинкел веднъж, уморена от дневната работа, седяла на един стол. За две минути Райхенбах излязъл с лампата, за да вземе нещо от съседната стая. Като се завърнал, намерил я заспала.
Скоро тя почнала да
говори
с променен тон.
Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс. Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам зъбобол, който ще трае един час“. Райхенбах забелязал тези думи и след това я събудил с обратни паси, като не й съобщил нищо за случилото се. На другата сутрин я попитал с любопитство, как се чувства и как е прекарала нощта. Тя се оплакала, че зле минала, защото имала зъбобол.
към текста >>
По това се
говорило
в къщи като за нещо обикновено.
Не- кой може да помисли — казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия. Но той отговаря на това така: „такива примери имам със стотици и хиляди из своята опитност, — примери, наблюдавани и проверени от мене. Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“ Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване.
По това се
говорило
в къщи като за нещо обикновено.
Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс. Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год. в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици. Това се случило точно така. Г-ца Гиртлер също предсказвала своя транс.
към текста >>
Г-ца Цинкел често в транс
говорела
за своята болест, именно че левият й яйчник е по-светъл, а десният мътен, в болезнено състояние.
г-ците Щурман, Ацмансдорфер, Гиртлер, Крюгер, Райхел и пр. При наблюдение на вътрешните органи, те можели да виждат и органическите повреди, като напр. болестите на черния дроб, стомаха и пр. Те виждали вътрешните органи светещи и с разни бои. По-силно светеш бил стомахът, а черният дроб и белият били по-слабо светещи.
Г-ца Цинкел често в транс
говорела
за своята болест, именно че левият й яйчник е по-светъл, а десният мътен, в болезнено състояние.
Г-ца Гиртлер казвала в транс да покрият огледалата с нещо, защото, като гледала в тях,виждала в отражение всичките си вътрешности, тъй както това може да се види на аутопсионната маса. Това същото е заявявала и г-жа Кребс, и затова в нейното жилище върху всички огледала били спуснати завеси. Г-ца Крюгер казала, че един път е могла да види вътрешността на другите; че доста добре различила червата и че стомахът бил най-силно светещ. Тя често е виждала своята вътрешност и констатирала, че всичко е в ред, само сърцето било повредено. Как виждат в транс?
към текста >>
Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й
говори
, а само мисли върху нещо.
Когато Д-р Блас й казвал нещо, — тя отговаряла, а когато Райхенбах или професорът я запитвали, тя не отговаряла. Значи, тя е била във връзка (rapport) със своя лекар. Райхенбах проверил и видял, че това не пречи неговото одично влияние върху нея, напр. с паси и пр. Но това още не било нищо.
Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й
говори
, а само мисли върху нещо.
За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински). Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие. Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата.
към текста >>
За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му
говори
на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински).
Значи, тя е била във връзка (rapport) със своя лекар. Райхенбах проверил и видял, че това не пречи неговото одично влияние върху нея, напр. с паси и пр. Но това още не било нищо. Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й говори, а само мисли върху нещо.
За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му
говори
на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински).
Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие. Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата. Скоро тя поискала вода, и като й поднесли, пила.
към текста >>
По този въпрос има да се
говори
много, но тук излагаме Само това, което е констатирано от Райхенбах.
Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън: Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние. С други ду ми, съдържанието на душевния живот във време на магнетичен сън е по-голямо отколкото в будно състояние.
По този въпрос има да се
говори
много, но тук излагаме Само това, което е констатирано от Райхенбах.
За степените на ясновидството Райхенбах казва, че ясновидство по-висше от описаното по-добре той не е констатирал, но заявява, че е допустимо. Той цитира думите на Берцелиуса: „нашето познание в края на краищата винаги граничи с непознатото“. Как се доказва, че показанията на сензитивите са истински? Някой би могъл да каже: „сензитивите могат да твърдят всичко. Не е толкоз важно какво те твърдят; най важното е, как да се установи истинността на техните показания.
към текста >>
Това е правил Райхенбах, и винаги
отговорите
били верни.
Цялата кристална верига представлява един одичен индивид. Този опит може да служи като добро контролно средство. Той бил повторен с много лица със същият резултат: Натерер, Клайн, Сумер, Рабел, Рихард Шулер, баронеса Августина, Глазер, г-ца Цинкел, г-ца Гералдини. 3) Прозрачността на стените за сензитивите може да се използва като контролно средство. Некое лице зад стената на тъмната стая ще извършва известни движения, които сензитива ще познава.
Това е правил Райхенбах, и винаги
отговорите
били верни.
4) За сензитивите са прозрачни и кристалите. Одичната боя на разните кристали нема нищо общо с обикновена»е им боя. Ако разбъркано показваме на сензитива разни кристали, между които някои да се повтарят, той винаги вярно ще описва тяхната одична светлина, без противоречие със своите предишни показания и с показанията на другите сензитиви. Напр. безцветният планински кристал е винаги със синя одична светлина, сярата — също, турмалинът — със злато-жълта и пр. 5) Видяхме, че металически и други някои предмети, върху които пада лунна светлина, слънчева, и пр.
към текста >>
Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се
говори
за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
в други случаи стават прозрачни. Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици.
Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се
говори
за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
към текста >>
Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе
говорил
Бог с него.
Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици. Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе
говорил
Бог с него.
И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679.
към текста >>
Също и това, което Райхенбах
говори
за магнетичния сън.
Изследванията след Райхенбаха бляскаво потвърдиха неговите резултати. Особено са важни в това отношение епохалните изследвания на Дюрвил, Де Роша, Д-р Барети, Карл дю Прел, Охорович, Феерхов и пр. Последният се старае да отъждестви ода с N-лъчи на Блондло. Заключение. Значението на Райхенбаха Както казахме, окултизмът отдавна е знаел съществуването на ода. Окултистите са твърдели неговото съществуване от векове насам.
Също и това, което Райхенбах
говори
за магнетичния сън.
Неговите съчинения са бляскаво . потвърждение на известни окултни истини.- От изследванията на Райхенбаха може да се извади заключението, че възприемателната способност на човека; може да се разшири. Човек може да вижда повече, отколкото вижда. Вярно е, че туй, което виждат сензитивите на Райхенбаха, не е още духовния мир, а е етерното поле. А знаем от окултизма, че етерното поле се брои още като» част от физичното поле.
към текста >>
Павел
говори
за материално и духовно тяло.
Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание. Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот. Още ап.
Павел
говори
за материално и духовно тяло.
Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане. Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми.
към текста >>
“ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано
говорихме
.
Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда!
“ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано
говорихме
.
Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта).
към текста >>
В полза на това твърдение
говори
опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните.
За психическо въздействие се използва именно това състояние — когато критиката бездейства. Д в такова състояние на бездействие на критиката, както видехме, се намира всеки човек през време на естествения, нощен сън. В такова състояние може да бъде приведен той и през всяко време чрез хипнотизиране. Проф. Bernheim, Liebeault, и др. намират нощния и хипнотичния сън напълно идентични.
В полза на това твърдение
говори
опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните.
Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси. След това започва да му говори тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр. по следния начин: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“. Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния. Получи ли се някакъв отговор, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно.
към текста >>
След това започва да му
говори
тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр.
В такова състояние може да бъде приведен той и през всяко време чрез хипнотизиране. Проф. Bernheim, Liebeault, и др. намират нощния и хипнотичния сън напълно идентични. В полза на това твърдение говори опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните. Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси.
След това започва да му
говори
тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр.
по следния начин: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“. Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния. Получи ли се някакъв отговор, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно. Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и спокойствие от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца. В случай че пациентът се събуди преди установяването на контакта, опитът не се повтаря същата нощ, а се отлага за следващата.
към текста >>
Получи ли се някакъв
отговор
, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно.
В полза на това твърдение говори опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните. Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси. След това започва да му говори тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр. по следния начин: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“. Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния.
Получи ли се някакъв
отговор
, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно.
Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и спокойствие от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца. В случай че пациентът се събуди преди установяването на контакта, опитът не се повтаря същата нощ, а се отлага за следващата. ХИПНОТИЗИРАНЕ Има разни методи за изкуствено приспиване или хипнотизиране. Целта на всичките, обаче, е една: да възбудят толкова интензивна представа за съня, че хипнотизираният наистина да започне да очаква заспиването. Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън.
към текста >>
Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и
говори
в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи.
На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта.
Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и
говори
в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи.
Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да! “ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията.
към текста >>
Отговорете
ми на висок глас с едно да!
Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи.
Отговорете
ми на висок глас с едно да!
“ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да! “ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите?
към текста >>
“ Ако пациента
отговори
тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да
говорите
високо и ясно.
Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да!
“ Ако пациента
отговори
тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да
говорите
високо и ясно.
Отговорете ми с да! “ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите? “ или „Чувате ли ме?
към текста >>
Отговорете
ми с да!
За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани. След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно.
Отговорете
ми с да!
“ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите? “ или „Чувате ли ме? “ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате!
към текста >>
“
Отговорът
идва веднага.
След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да!
“
Отговорът
идва веднага.
След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите? “ или „Чувате ли ме? “ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате! “ и т. н.
към текста >>
Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да
говорите
?
Отговорете ми на висок глас с едно да! “ Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да! “ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията.
Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да
говорите
?
“ или „Чувате ли ме? “ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате! “ и т. н. Събуждането е не по-малко важно от приспиването. От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява безпокойство, понякога даже сериозни разстройства.
към текста >>
“ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да
говорите
,“ „Вие сега чувате!
Отговорете ми с да! “ Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите? “ или „Чувате ли ме?
“ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да
говорите
,“ „Вие сега чувате!
“ и т. н. Събуждането е не по-малко важно от приспиването. От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява безпокойство, понякога даже сериозни разстройства. То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя. До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите.
към текста >>
Отговорете
ми с „да!
От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява безпокойство, понякога даже сериозни разстройства. То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя. До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите. След събуждането Вие няма да се учудите от промененото положение, ще бъдете напълно добре, няма да имате главоболие и веднага ще бъдете съвсем буден и весел. Вие ме чухте и разбрахте.
Отговорете
ми с „да!
“ — Като се получи отговор, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда. Внушенията, които пациентът получава, трябва да се реализират или веднага, във време на съня, или след събуждането. Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва.
към текста >>
“ — Като се получи
отговор
, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда.
То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя. До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите. След събуждането Вие няма да се учудите от промененото положение, ще бъдете напълно добре, няма да имате главоболие и веднага ще бъдете съвсем буден и весел. Вие ме чухте и разбрахте. Отговорете ми с „да!
“ — Като се получи
отговор
, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда.
Внушенията, които пациентът получава, трябва да се реализират или веднага, във време на съня, или след събуждането. Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете.
към текста >>
Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да
отговори
езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи.
24 часа. За = 10 часа (приблизително). За = 10'30 (приблизително). За = 9'30 (приблизително). Възгледите на астрономите по този въпрос не се напълно съгласуват.
Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да
отговори
езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи.
Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта.
към текста >>
Относно нашата земя, ние
говорим
за положителни и отрицателни магнетически и електрически течения; земята има свои магнетически полюси и т. н.
Самата планета избягва от нашето възприемане, и така е с всичко, що ни окръжава. Ние възприемаме само външната страна на нещата;—истинската им същина ни се изплъзва. Трябва да схванем, че естеството на планетите прониква земята, с други думи — проявява се върху нея и чрез нея, както и във всичко, що живее и се развива. Така, ние достигаме до един по-добър възглед за тяхното действие и влияние. Ако е нужно какво-годе материално обяснение, следното ще хвърли негли до нейде светлина: Науката ни учи, че във и върху земната повръхнина се движат постоянни магнетически и електрически течения, подложени, обаче, на непрекъснати промени.
Относно нашата земя, ние
говорим
за положителни и отрицателни магнетически и електрически течения; земята има свои магнетически полюси и т. н.
и т. н. — Накъсо, ние можем да смятаме земята като един огромен електромагнит, а със същото право, разбира се, и другите планети. С тази представа много добре се съгласува това, що се знае за специфичното тегло на земята, именно — ако вземем средната аритметична на специф. тегло на онази част от земната кора, която ни е позната (суша и морета, взети средно аритметично), достигаме до едно специф. тегло на земната кора близо 2'5.
към текста >>
Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще
говорим
повече по този въпрос).
Ако се взрем по-отблизо в тези ъгли, ще намерим, че те всички са ъгли от правилни вписани многоъгълници. Ъгълът се образува или от страните по периферията или от лъчите, излизащи от, средоточието към ъгъла. Така, ъгълът: 30° е характерен за правилният 12-ъгълник 45° е характерен за правилният 8-ъгълник 60° е характерен за правилният 3-ъгълник 90° е характерен за правилният 4-ъгълник 120° е характерен за правилният 6-ъгьлник 135° е характерен за правилният 10-ъгълник А и отговарят на правата линия. Общопризнато е, че природата действа по математически линии. Това виждаме, запример, при кристалните форми.
Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще
говорим
повече по този въпрос).
Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат. Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти.
към текста >>
Неусетно така в
разговор
заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в
разговора
.
и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр. Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир.
Неусетно така в
разговор
заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в
разговора
.
Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня. Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око.
към текста >>
Тъкмо когато той
говореше
на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам.
От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр. Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир. Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора.
Тъкмо когато той
говореше
на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам.
Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня. Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око. Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди.
към текста >>
за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които
говорил
, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му.
Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,.
за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които
говорил
, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му.
Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора. Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“.
към текста >>
Той, верен на обективната божествена истина,
говори
за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора.
Той, верен на обективната божествена истина,
говори
за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея.
Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония.
към текста >>
Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от
говора
.
Но моята проста и скръбна песничка пробуди Твоята любов. Тя се смеси с великата музика на света и, с цвете за моя награда, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба“ . . . Така, ние бихме могли да цитираме още много от тия бисери, но това не би ни помогнало да посочим, кой от тях е по-бляскав. За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма.
Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от
говора
.
В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее?
към текста >>
В него душата се моли,
говори
и пее.
Тя се смеси с великата музика на света и, с цвете за моя награда, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба“ . . . Така, ние бихме могли да цитираме още много от тия бисери, но това не би ни помогнало да посочим, кой от тях е по-бляскав. За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора.
В него душата се моли,
говори
и пее.
В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе.
към текста >>
Ето защо Рабиндранат Тагор
говори
за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“.
Така, ние бихме могли да цитираме още много от тия бисери, но това не би ни помогнало да посочим, кой от тях е по-бляскав. За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора. В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта.
Ето защо Рабиндранат Тагор
говори
за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“.
Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее? „В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе. „Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе. „Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе.
към текста >>
Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се
говори
за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр.
И. Т. __________________________ 1) Виж. Год.1, книжки II, III, IV, V и VI. 2) Вж. „D-r Rudolf Steiner: Goethe als Vater einer Neuen Asthetik“.
Д-р Отто Хартман Чуване цветове и виждане тонове Често в обикновения живот чуваме да се
говори
за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр.
Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания.
към текста >>
Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което
говори
съществуването на някои общоупотребими изрази.
Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп! “ Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука.
Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което
говори
съществуването на някои общоупотребими изрази.
Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси. Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон.
към текста >>
НАГОРЕ